Бизнесмен от Пловдивско: По-лоша от 2023 г. не е имало за мен и колегите ми, но благодаря!
По-лоша година от 2023-а не е имало за мен и за сътрудниците зърнопроизводители. В тази година се съчетаха суша в най-важните месеци, слаби добиви, липса на пазари, високи разноски и ниски цени. “ Това вижда като огледа назад Людмил Работов, зърнопроизводител от региона на Раковски и ръководител на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. Съюзът е една от 20-те районни организации на зърнопроизводители, от които се състои Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
" Такава ще я запомня. Но би трябвало и да сме признателни, че въпреки да закъсняха, природата ни даде задоволително превалявания да могат да поникнат есенниците.
Хубавото на неприятното е, че когато стане зле, хората се задействат и се сплотяват. Светва светофарът и започваме да мислим по-трезво за това по какъв начин да бъдем по-рентабилни и сполучливи. “
Това, че тази година бе тежка за зърнопроизводителите, Людмил Работов поддържа с няколко числа пред " Агро Пловдив ".
От приходите в бранша през 2022 година в хазната са влезнали 3 милиарда лв. налози от облагата при започване на годината. Около 1,5-2 милиарда лв. за изплатени за ренти на притежателите на земя.
Изчисленията на зърнопроизводителите демонстрират, че следващата година, те ще внесат към 1 милиард лв. налог облага. Ще има компании, които са работили на загуба. Плащанията на рентите евентуално ще се запазят.
Тази тежка година принуди бранш зърнопроизводство да се огледа деликатно в проблемите, които могат да бъдат отстранени и които са национални, а не световни. Те са свързани със законодателството.
Извън войната в Украйна и следствията от нея и отвън изменящия се климат, Людмил Работов открои два влачени с години проблеми – рецесията в напояването и недоизпипаното поземлено законодателство.
По социалистическо време поливните площи в страната са били към 12 милиона декара, в този момент са съвсем шест пъти по-малко. Незаинтересоваността на управляващите към поливането на земеделските култури в обстановка на затоплящ се климат с непредвидими прояви – от всеобщи наводнения до унищожителни суши, би трябвало да се промени.
" Румъния влага 2,5 милиарда лв., с цел да обезпечи вода до 20 милиона декара. Трябва да се поучим от съседката “, счита зърнопроизводителят.
Като комерсиално сдружение " Напоителни системи “ЕАД не могат да получат държавно финансиране, с цел да реновират напоителните канали и уреди, и да основат нови. Затова би трябвало компанията да се трансформира в организация. Ако страната реши да поддържа селското стопанство, няма спънка, която да не може да преодолее. Трябва да го направи, другояче земеделието отива по дяволите.
Необходимо е също по този начин да се облекчат комплицираните, та чак непреодолими разрешителни режими за извличане на сондажна поливна вода, вметна Работов.
При поземлените връзки са настъпили неподходящи промени.
" Преди години към 80% от договорите, които подписвах със притежателите на земя, бяха дълготрайни – за период от 5 до 10 години. Не знам по какъв начин се промени това, само че от няколко години се мина всеобщо към едногодишни контракти. “
Председателят споделя, че едногодишните контракти освен не разрешават вложения, само че могат да провокират наказания за стопаните. Той дава образец: " Засявам покривни култури, които би трябвало да останат до 15 февруари съгласно условие в ДЗЕС 6 (добро земеделско и екологично състояние). ДЗЕС са наложителни условия и в случай че не са изпълнени, фермерите ще останат с орязани дотации. Обаче идва новото съглашение и виждам, че парцелът с покривни култури е отишъл от 1 октомври при сътрудник арендатор. Аз не мога да го задължа да остави тези растения доникъде на февруари и подлежа на глоба, в случай че той ги разоре, с цел да засее есенници. Това е действителен проблем за задънена улица “, изяснява Людмил Работов.
" Ако в Закона за собствеността и използването на земеделските земи залегне текст, че земята се стопанисва чартърен или аренда най-малко за 5 години, това ще ни даде сигурност за вложения. Тогава и споразуменията ще са с дълготрайност 5 или 10 години. “
Според ръководителя на съюза притежателите на по този начин наречените " бели петна “ ще имат по-голям интерес от подписване на контракти със земеделците, в случай че страната получава комисионна от 15 до 30% от изплатения наем. В момента фермерите, които обработват частна земя без контракт с наследниците, годишно внасят наем за използването ѝ по специфична сметка в съответната регионална земеделска дирекция. Тя управлява гратис тези пари и ги изплаща, когато те бъдат потърсени от притежателите на земеделската земя. " Започне ли страната да взима комисионни, тогава наследниците ще изискат да подписват непосредствено с нас контракти за използването на нивите “, допуска Людмил Работов.
Относно цената за прилагане на земята, тя също би трябвало да е въз основата на обективна формула, която да е съобразена както с цената на зърното, по този начин и с годишната инфлация или дефлация, и с добивите. Има си особености в заплащането на рентата – в Южна България тя нормално е в натура, В Северна е кеш.
Да стана зеленчукопроизводител? Добре, само че къде са преработвателите?
Вносът на зърна и семена от Украйна утежни устойчивостта на земеделските стопанства, само че дружно с това ги накара да се запитат по какъв начин да се трансформират, с цел да са подготвени, когато северната страна стане член на Европейски Съюз.
Людмил Работов даже се замисля да стане производител на домати за преправка, само че към този момент това му наподобява на случка.
Той не се плаши от самото произвеждане, защото преди години е влязал в земеделието точно през зеленчукопроизводството. Заедно със своя тъст отглеждали домати, китайско зеле, лук, картофи, чесън, пипер… Това е минало, само че Работов е наясно, че земята би трябвало да се работи, а не да пустее. " Като виждаме, че няма опция, нямаме облага и не можем да се съревноваваме с предлагането от Украйна, ние действително ще банкрутираме. “ За да не се случи това, част от земята на стопанството може да се задели за развъждане на домати.
Зърнопроизводителят обаче вижда три внезапни спирачки пред тази самодейност.
Първо, преработвателите към този момент са малко и на процедура са монополисти, които изкупуват доматите на безценица. От години са закрити огромните консервни предприятия в Стамболийска, Кричим, Първомай, Оризово.
Възможно е да се основат сдружения на зеленчукопроизводители, кооперативи, които да създадат личен консервен цех. Това обече не е елементарно, другояче до момента да се е случило, разсъждава зърнопроизводителят.
Втората спирачка е в големия дефицит на служащи.
Третата – в напояването, което не се знае дали ще бъде обезпечено.
" Някои мои сътрудници заделиха част от земите в стопанствата си за развъждане на зеленчуци. Но има и противоположното придвижване – някои от зеленчукарите отиват към зърнопроизводството “, вижда Работов.
Председателят на пловдивския съюз сподели с оскърбление, че към зърнопроизводителите има насъбрано отрицателно отношение, което той не може да си изясни.
" Ние работим, от нас идва хлябът, фуражът за животните, рентите за наследниците, налозите. Ние оказваме помощ в селата за осъществяване на събори. Дарители сме за хора в неволя. Не мога да схвана по какъв начин по този начин станахме толкоз неприятни. Под изявленията за нас стоят такива мнения, че е по-добре да не се четат. Има хора лентяи, те основават обстановки на напрежение, нагнетяват ненавист и злоба. Аз не им обръщам внимание. Казвам си, че би трябвало да съм над тези неща “, споделя зърнопроизводителят от базата си в село Борец, където е неговият втори дом.
" Такава ще я запомня. Но би трябвало и да сме признателни, че въпреки да закъсняха, природата ни даде задоволително превалявания да могат да поникнат есенниците.
Хубавото на неприятното е, че когато стане зле, хората се задействат и се сплотяват. Светва светофарът и започваме да мислим по-трезво за това по какъв начин да бъдем по-рентабилни и сполучливи. “
Това, че тази година бе тежка за зърнопроизводителите, Людмил Работов поддържа с няколко числа пред " Агро Пловдив ".
От приходите в бранша през 2022 година в хазната са влезнали 3 милиарда лв. налози от облагата при започване на годината. Около 1,5-2 милиарда лв. за изплатени за ренти на притежателите на земя.
Изчисленията на зърнопроизводителите демонстрират, че следващата година, те ще внесат към 1 милиард лв. налог облага. Ще има компании, които са работили на загуба. Плащанията на рентите евентуално ще се запазят.
Тази тежка година принуди бранш зърнопроизводство да се огледа деликатно в проблемите, които могат да бъдат отстранени и които са национални, а не световни. Те са свързани със законодателството.
Извън войната в Украйна и следствията от нея и отвън изменящия се климат, Людмил Работов открои два влачени с години проблеми – рецесията в напояването и недоизпипаното поземлено законодателство.
По социалистическо време поливните площи в страната са били към 12 милиона декара, в този момент са съвсем шест пъти по-малко. Незаинтересоваността на управляващите към поливането на земеделските култури в обстановка на затоплящ се климат с непредвидими прояви – от всеобщи наводнения до унищожителни суши, би трябвало да се промени.
" Румъния влага 2,5 милиарда лв., с цел да обезпечи вода до 20 милиона декара. Трябва да се поучим от съседката “, счита зърнопроизводителят.
Като комерсиално сдружение " Напоителни системи “ЕАД не могат да получат държавно финансиране, с цел да реновират напоителните канали и уреди, и да основат нови. Затова би трябвало компанията да се трансформира в организация. Ако страната реши да поддържа селското стопанство, няма спънка, която да не може да преодолее. Трябва да го направи, другояче земеделието отива по дяволите.
Необходимо е също по този начин да се облекчат комплицираните, та чак непреодолими разрешителни режими за извличане на сондажна поливна вода, вметна Работов.
При поземлените връзки са настъпили неподходящи промени.
" Преди години към 80% от договорите, които подписвах със притежателите на земя, бяха дълготрайни – за период от 5 до 10 години. Не знам по какъв начин се промени това, само че от няколко години се мина всеобщо към едногодишни контракти. “
Председателят споделя, че едногодишните контракти освен не разрешават вложения, само че могат да провокират наказания за стопаните. Той дава образец: " Засявам покривни култури, които би трябвало да останат до 15 февруари съгласно условие в ДЗЕС 6 (добро земеделско и екологично състояние). ДЗЕС са наложителни условия и в случай че не са изпълнени, фермерите ще останат с орязани дотации. Обаче идва новото съглашение и виждам, че парцелът с покривни култури е отишъл от 1 октомври при сътрудник арендатор. Аз не мога да го задължа да остави тези растения доникъде на февруари и подлежа на глоба, в случай че той ги разоре, с цел да засее есенници. Това е действителен проблем за задънена улица “, изяснява Людмил Работов.
" Ако в Закона за собствеността и използването на земеделските земи залегне текст, че земята се стопанисва чартърен или аренда най-малко за 5 години, това ще ни даде сигурност за вложения. Тогава и споразуменията ще са с дълготрайност 5 или 10 години. “
Според ръководителя на съюза притежателите на по този начин наречените " бели петна “ ще имат по-голям интерес от подписване на контракти със земеделците, в случай че страната получава комисионна от 15 до 30% от изплатения наем. В момента фермерите, които обработват частна земя без контракт с наследниците, годишно внасят наем за използването ѝ по специфична сметка в съответната регионална земеделска дирекция. Тя управлява гратис тези пари и ги изплаща, когато те бъдат потърсени от притежателите на земеделската земя. " Започне ли страната да взима комисионни, тогава наследниците ще изискат да подписват непосредствено с нас контракти за използването на нивите “, допуска Людмил Работов.
Относно цената за прилагане на земята, тя също би трябвало да е въз основата на обективна формула, която да е съобразена както с цената на зърното, по този начин и с годишната инфлация или дефлация, и с добивите. Има си особености в заплащането на рентата – в Южна България тя нормално е в натура, В Северна е кеш.
Да стана зеленчукопроизводител? Добре, само че къде са преработвателите?
Вносът на зърна и семена от Украйна утежни устойчивостта на земеделските стопанства, само че дружно с това ги накара да се запитат по какъв начин да се трансформират, с цел да са подготвени, когато северната страна стане член на Европейски Съюз.
Людмил Работов даже се замисля да стане производител на домати за преправка, само че към този момент това му наподобява на случка.
Той не се плаши от самото произвеждане, защото преди години е влязал в земеделието точно през зеленчукопроизводството. Заедно със своя тъст отглеждали домати, китайско зеле, лук, картофи, чесън, пипер… Това е минало, само че Работов е наясно, че земята би трябвало да се работи, а не да пустее. " Като виждаме, че няма опция, нямаме облага и не можем да се съревноваваме с предлагането от Украйна, ние действително ще банкрутираме. “ За да не се случи това, част от земята на стопанството може да се задели за развъждане на домати.
Зърнопроизводителят обаче вижда три внезапни спирачки пред тази самодейност.
Първо, преработвателите към този момент са малко и на процедура са монополисти, които изкупуват доматите на безценица. От години са закрити огромните консервни предприятия в Стамболийска, Кричим, Първомай, Оризово.
Възможно е да се основат сдружения на зеленчукопроизводители, кооперативи, които да създадат личен консервен цех. Това обече не е елементарно, другояче до момента да се е случило, разсъждава зърнопроизводителят.
Втората спирачка е в големия дефицит на служащи.
Третата – в напояването, което не се знае дали ще бъде обезпечено.
" Някои мои сътрудници заделиха част от земите в стопанствата си за развъждане на зеленчуци. Но има и противоположното придвижване – някои от зеленчукарите отиват към зърнопроизводството “, вижда Работов.
Председателят на пловдивския съюз сподели с оскърбление, че към зърнопроизводителите има насъбрано отрицателно отношение, което той не може да си изясни.
" Ние работим, от нас идва хлябът, фуражът за животните, рентите за наследниците, налозите. Ние оказваме помощ в селата за осъществяване на събори. Дарители сме за хора в неволя. Не мога да схвана по какъв начин по този начин станахме толкоз неприятни. Под изявленията за нас стоят такива мнения, че е по-добре да не се четат. Има хора лентяи, те основават обстановки на напрежение, нагнетяват ненавист и злоба. Аз не им обръщам внимание. Казвам си, че би трябвало да съм над тези неща “, споделя зърнопроизводителят от базата си в село Борец, където е неговият втори дом.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ